Понеже вчера бях заплашена от изтръгване на компютъра от контакта и грубо изгонена да си лягам днес ще разгледам подробно изминалите дни. Болна съм, това стана ясно от вчерашния ми пост, а на самата мен от седмица и повече, но не само това. Направих възпаление на очите и съм на капки и антибиотично вълшебно мазило, от което май има ефект! Естествено тренировката ми вчера се провали, защото не си виждах добре мишената, дрехите и кожената шуба и панталон ме съсипваха в жегата, а аз се чувствах, като черна дупка, която привлича топлината. Ако случайно някой реши, че просто ми е било лош ден ще добавя, че откакто хората ходят по потници, а съм с кърпичка, защото ми тече кръв от носа от топлината и утре живот и здраве ще се замъкна до личния лекар за направление да ми горят ноздрите или и аз не знам какво вече да правя. Прибрах се, поседнах, после взех детето (сестра ми- Мира) и излязохме на площадката. Към седем я оставих на мама и се качих до вкъщи да и взема колелото, но реших да тичам до входа за да поддържам форма. Голяма грешка! Още в асансьора ми потече кръв. Налят и вода, взех колелото и го занесох до площадката. Отидох и си взех лекарствата от аптеката. Вечерта мина гадно. Нашите се скараха, на мен не ми беше добре и си го изкараха на мен, че седнах на компютъра. "Трябваше ми" е пресилено, но само за секунда щях да остана. Изгониха ме с довода, че с тези очи скоро ще имам нужда от клавиатура с точки (не знам точно какви са, но са предвидени за слепи). Влязох да се изкъпя и от топлината ми потече кръв, а аз бях рухнала психически от това, че не можах да тренирам, а имам състезание, че нашите се скараха,  не ми беше и добре, а през цялото време вървят и със кървава салфетка в ръка.
    Днес станах и си сложих капки в очите, облякох се и излязох. За първи час Български и литература или съкратено БЕЛ. Омразен час, който явно и министерството не е на почит щом се учи по 40 минути български и 40 литература?!  Писах с полузатворени очи, а учителката ме гледаше все едно спях! Междучасието отидох до тоалетните понеже има огледало. Измих си ръцете и си сложих някакво маз, пак за очи, но не се бях сетила за ефекта "масло по стъкло" , което в превод означава, че нищо не виждах и едвам намирах очертанията на коридора до стаята. Седнах си на мястото и останах асоциална и втория час. Оказа се, че съм изкарала "Добър (4)" на класното, което не е зле без да съм изпълнила исканията на учителката "Да си намерите допълнителни материали!" (аз частни уроци НЯМА да ползвам). Другите часове минаха леко, а сега ще ме извините ,надявам се, да си сложа отново мазилото и да се отдам на мъгливото чувство, че това може да си остане за цял живот. Имам и класно по геометрия утре.